понеделник, 21 януари 2008 г.

Малко ретроспекция

Прекрасен есенен ден. Пътуваме към Драгичево...

Там ме чака бъдещия ми подарък за рождения ден от Мани - Голф МК2 1.8 PF. След 2 години чакане, чудене и четене благодарение на моята прекрасна приятелка най-сетне ще започне и моя пръв проект. Няма да спра да й благодаря за подкрепата и търпението, което проявява всеки ден.

Идеите зад проекта са няколко.
Едната е да послужи за реализация на дипломната ми работа - "Конструиране на система за принудително пълнене за атмосферен двигател".
Другите се състоят основно в това да се поизцапам, да се порадвам и между другото и да науча това-онова.

Дотук съм свършил следното:
Главата е освежена - почистена, шлайфана, със сменени водачи и т.н.
Трябва да монтирам в гаража един телфер (малък - до 250 кг.), за да извадим мотора. След това му предстои среща с нови бутала и биели. Като го сложим обратно започвам с изработката на колектор, турбо пътища, генерация и т.н. Следва окабеляване, MEGASQUIRT, настройка и живот и здраве най-важната част - газ до дупка.

Следното все още не съм решил окончателно:
-Водно или въздушно охлаждане на кулера. Ако е въздушно възниква следният проблем - тъй като искам да запазя работещия заводски климатик (братята американци за всичко са помислили) най-вероятно ще трябва водния радиатор и този за климатика да се преместят малко по-навътре, за да направят място за трети. Варианта с водното охлаждане е по-елегантен, но не съм много сигурен какво ще се получи когато навън е 35 градуса и с колата сме в задръстване.
-Имам идея за два режима - сравнително тих режим (или по-скоро не много шумен) и режим "свободен поток". Просто за изгорелите газове да има два пътя, които да се избират чрез бутон в купето, който пък управлява клапа, чиято задача е именно да блокира единия и да пропуска през другия. Идеята е прясна и все още не съм я обмислил.

Общо взето това съм свършил до момента. Имам окачване + заден мост и предни главини на 5х100, които чакат само мен и джантите, които все още не съм открил...



To be continued...

Няма коментари: